Топ 10 на най-големите митове за храната и диетите (част 1)

Четенето на любимото ви списание, скролването през социалните медии или посещението на популярни уеб сайтове всеки ден е извор на безкрайна информация за храненето и здравето. За съжаление обаче, в днешно време митовете за храненето са широко разпространени именно благодарение на интернет. Дори квалифицирани здравни специалисти, включително лекари и диетолози понякога разпространяват грешна информация относно храненето, което допълнително увеличава объркването сред хората. В океана от информация и съвети човек лесно може да се подведе, особено ако не разполага с време за задълбочено проучване.

Днес сме тук, за да ви поднесем достоверна и проверена информация на достъпен език и да оборим най-големите митове за храната и диетите. Както обикновено, в края на нашите материали са посочени използваните източници, като това може да бъдат медицински журнали и списания, авторитетни международни асоциации и препоръки на утвърдени медицински специалисти.

Мит 1: Мазнините са вредни

Когато са в здравословни количества, мазнините и холестеролът са от съществено значение за клетъчната функция и производството на хормони в човешкото тяло. Този мит датира от 70-те години на миналия век, когато „експерти“ решават, че хранителните мазнини са единствената причина за затлъстяването. Всъщност излишните телесни мазнини е по-вероятно да са натрупани поради прием на храна, богата на въглехидрати и захар, прекалено преработени зърнени храни и калориен излишък.

Мазнините могат да бъдат класифицирани в няколко различни групи в зависимост от вида на връзките, които имат във веригата на мастните киселини и колко от всеки вид мастна киселина съдържат. Наситените мазнини повишават както нивата на липопротеините с висока плътност (HDL) – или ‘добрия’ холестерол, така и нивата на липопротеините с ниска плътност (LDL) – или ‘лошия’ холестерол. Трансмазнините, наричани още “транс-мастни киселини”, са по-вредни, тъй като имат двоен ефект – понижават добрия и повишават нивата на лошия холестерол. Ненаситените мазнини се считат за полезни, тъй като могат да подобрят нивата на холестерола в кръвта, да облекчат възпалението, да стабилизират сърдечния ритъм и да стимулират работата на имунната система. Те се делят на мононенаситени и полиненаситени. Всичко това са диетични мазнини и те са един от нутриентите, от които се нуждае човешкото тяло, заедно с въглехидрати и белтъчини. Мазнините, които се намират в тялото са съвсем различни.

Ако смятате, че трябва да избягвате мазнините, елиминирайте транс мазнините и хидрогенираните масла. Здравословните мазнини може да си набавите от риба или рибено масло, кокосово масло, зехтин, авокадо, различни видове месо и яйца.

За изгаряне на натрупани мазнини в тялото може да приемате натурален продукт като Ликуид Фор Фит, който да подпомогне детоксикацията и редуцирането на теглото.

Мит 2: Въглехидратите водят до покачване на теглото

Богатите на въглехидрати храни като ориз, тестени изделия и хляб са погрешно набедени в повечето случаи. Хората смятат, че ако избягват въглехидратите, това ще доведе до загуба на тегло. Поясняваме отново, че за контрол на теглото решаващ е калорийният прием, а конкретно за отслабване е нужен калориен дефицит.

Въглехидратите са важно гориво за нашите тела и е трудно да се поддържа диета с ниско съдържание на въглехидрати.

Ако преяждате с тестени храни и се отклонявате от оптималното количество калории за деня, тогава те могат да допринесат за покачване на теглото. Сложните въглехидрати могат да бъдат включени в здравословното хранене – това са пълнозърнести продукти и кафяв ориз, а не бял хляб, вафли, кроасани и т.н.

Мит 3: Диетите с ниско съдържание на мазнини са най-добрият начин за отслабване

Както вече споменахме, не всички мазнини са „лоши“, но диетата с ниско съдържание на мазнини също изисква прием на нещо друго, което осигурява енергия. Е, познайте какво е то – повече въглехидрати. И много от тези въглехидрати ще бъдат обикновени захари. Диетите с ниско съдържание на мазнини налагат консумацията на прекомерно количество въглехидрати, за да се осигурят необходимите ежедневни енергийни нужди. Това води до високо производство на инсулин, което стартира цикъла, който в крайна сметка води до затлъстяване.

Мит 4: Междинното хранене е нездравословно

Няма нищо лошо в междинното хранене. Нездравословно е да консумирате нездравословни храни! Здравословната диета включва намаляване порцията на обичайните ястия. В тази връзка има едно правило – на дланта, с което може да определите колко трябва да е голям всеки компонент на храненето ви.

Повечето хора откриват, че яденето по-малко и по-често през целия ден им осигурява постоянна енергия и ситост. За междинно хранене са подходящи плодове, зеленчуци, шепа ядки или сирена със няколко пълнозърнести бисквити. Ако целта ви е загуба на тегло, общият прием на калории ще има най-голямо значение, когато става въпрос за успех.

Мит 5: Диетични хранителни вещества > хранителни вещества чрез суплементи

Тук въпросът може да бъде малко спорен и разбира се, има изключения. Някои съединения са по-ефективни под формата на хранителна добавка. Добър пример е куркуминът извлечен от куркума. Само по себе си тялото не може да го усвои добре, но приеман в липозомна форма или допълнен с пиперин (екстракт от черен пипер), биологичната активност на куркумина се увеличава многократно.

Същото важи и за витамините. Например, фолиевата киселина (витамин B9) е много по-лесно усвоима и активна от фолата, ако е под формата на 5-MTHF в хранителни добавки. Това е биоактивна и естествена форма на фолиева киселина в организма.

Това е част 1 от темата, а скоро очаквайте и продължението. Ще ви очакваме отново в блога на Liquid.bg!

Използвани ресурси

1. Liu AG, Ford NA, Hu FB, Zelman KM, Mozaffarian D, Kris-Etherton PM. A healthy approach to dietary fats: understanding the science and taking action to reduce consumer confusion. Nutr J. 2017;16(1):53. Published 2017 Aug 30. doi:10.1186/s12937-017-0271-4
2. DiNicolantonio JJ, O’Keefe JH. Good Fats versus Bad Fats: A Comparison of Fatty Acids in the Promotion of Insulin Resistance, Inflammation, and Obesity. Mo Med. 2017;114(4):303-307.
3. Lawrence GD. Dietary fats and health: dietary recommendations in the context of scientific evidence. Adv Nutr. 2013;4(3):294-302. Published 2013 May 1. doi:10.3945/an.113.003657
4. Kong A, Beresford SA, Alfano CM, Foster-Schubert KE, Neuhouser ML, Johnson DB, Duggan C, Wang CY, Xiao L, Bain CE, McTiernan A. Associations between snacking and weight loss and nutrient intake among postmenopausal overweight to obese women in a dietary weight-loss intervention. J Am Diet Assoc. 2011 Dec;111(12):1898-903. doi: 10.1016/j.jada.2011.09.012. Erratum in: J Am Diet Assoc. 2014 Jun;114(6):959. PMID: 22117666; PMCID: PMC3242470.
5. Njike VY, Smith TM, Shuval O, et al. Snack Food, Satiety, and Weight. Adv Nutr. 2016;7(5):866-878. Published 2016 Sep 15. doi:10.3945/an.115.009340
6. Larsen SC, Heitmann BL. More Frequent Intake of Regular Meals and Less Frequent Snacking Are Weakly Associated with Lower Long-Term Gains in Body Mass Index and Fat Mass in Middle-Aged Men and Women. J Nutr. 2019 May 1;149(5):824-830. doi: 10.1093/jn/nxy326. PMID: 31034009.
7. Goss AM, Gower B, Soleymani T, et al. Effects of weight loss during a very low carbohydrate diet on specific adipose tissue depots and insulin sensitivity in older adults with obesity: a randomized clinical trial. Nutr Metab (Lond). 2020;17:64. Published 2020 Aug 12. doi:10.1186/s12986-020-00481-9
8. Chawla S, Tessarolo Silva F, Amaral Medeiros S, Mekary RA, Radenkovic D. The Effect of Low-Fat and Low-Carbohydrate Diets on Weight Loss and Lipid Levels: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients. 2020 Dec 9;12(12):3774. doi: 10.3390/nu12123774. PMID: 33317019; PMCID: PMC7763365.
9. Scaglione F, Panzavolta G. Folate, folic acid and 5-methyltetrahydrofolate are not the same thing. Xenobiotica. 2014 May;44(5):480-8. doi: 10.3109/00498254.2013.845705. Epub 2014 Feb 4. PMID: 24494987.
10. Ferrazzi E, Tiso G, Di Martino D. Folic acid versus 5- methyl tetrahydrofolate supplementation in pregnancy. Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol. 2020 Oct;253:312-319. doi: 10.1016/j.ejogrb.2020.06.012. Epub 2020 Jun 13. PMID: 32868164.