Здравословните въглехидрати имат място в балансираната съвременна диета на всеки човек. Но от морето информация, която ви залива, може да имате грешна представа за въглехидратите и да не знаете какви видове има, кои храни ги съдържат и други важни детайли. Особено ако сте по-активни в ежедневието си с хиляди задачи и малко време на разположение за готвене, познаването на хранителния състав може да ви е от огромна полза. Въглехидратите могат да осигурят необходимата енергия, за да имате сили през целия ден, да поддържате оптимална мозъчната функция, да контролирате теглото и да подобрите храносмилателното здраве.
Въглехидратите не са най-голямото зло на света, но могат да бъдат, ако са от погрешният вид.
Не всички въглехидрати са създадени да бъдат равни – също както при мазнините има „добри“ и „лоши“, така и при въглехидратите може да се каже, че има такива. Природните захари в плодовете, добавените захари, рафинираните зърна и белият ориз се считат за въглехидрати, но не доставят дълготрайно енергия. А бързото осигуряване на енергия от нездравословни източници на въглехидрати работи срещу природата на тялото и всъщност може да причини възпаление и хронично заболяване.
Така че, нека да преминем веднага към това, което трябва да знаете, за да можете да вземете информирано решение кои въглехидрати да ядете, за да помогнете на тялото си и кои въглехидрати е по-добре да избягвате.
На първо място трябва да изясним:
Какво представляват макросите
Калориите са добре познат критерий за оценка на различните храни, но не само те са важни. По-важно е от какъв източник идват и под каква форма. Много хора практикуват намаляване на броя на калориите, които са консумирали, за да отслабнат или пък увеличават калориите, за да покачат теглото си при други цели.
В днешно време обаче се обръща все повече внимание на макросите. Това са трите вида хранителни вещества обединени под едно наименование.
Въглехидратите, освен протеини и мазнини, са един от трите макронутриенти в храната. Макросите са група от хранителни вещества, намиращи се в храната, които ви дават енергия. Независимо дали сте много активни или се опитвате да се храните по-внимателно, и трите макроса са от съществено значение за здравословния и пълноценен начин на живот. Никой от тях не трябва да бъде напълно ограничен, ако искате да поддържате добър хормонален баланс и силна имунна система.
Когато ядете храна, тя се разгражда на тези три категории макронутриенти. Тялото ви разгражда и използва мазнини, въглехидрати и протеини по уникални начини. Въпреки понякога лошата си репутация, когато се осигурят от здравословен източник, въглехидратите са от съществено значение за цялостното ви състояние. В категория въглехидрати се включват захари, фибри и нишесте.
Когато се ядат, въглехидратите се разграждат до глюкоза и се използват незабавно за енергия или се съхраняват като гликоген в черния дроб или мускулите ви. Въпреки че въглехидратите са горещо обсъждана тема, експертите смятат, че сложните въглехидрати трябва да съставляват 45 до 65% от дневното количество калории, в зависимост от целите и нивата на активност.
Сложни въглехидрати срещу прости въглехидрати
Що се отнася до въглехидратите, имате здравословни източници и източници, които причиняват повече вреда, отколкото полза. Не всички въглехидрати са еднакви, а въглехидратите от цели необработени храни са по-питателни и здравословни.
Има два вида прости въглехидрати: захари и рафинирани зърна. Захарите включват рафинирани захари като високофруктозен царевичен сироп и захароза. Те може да са в повече храни, отколкото смятате, затова винаги проверявайте етикетите – ще се изненадате, че някои газирани напитки, сладки изделия го съдържат.
Рафинираните зърна от друга страна са зърна, които са с отстранено влакнесто съдържание. Основният източник на бяло брашно е рафинираната пшеница. В рафинираните въглехидрати не се съдържат фибри и поради това храни, които ги съдържат често са наричани, че имат „празни калории“.
Тъй като рафинираните въглехидрати се усвояват бързо, те имат висок гликемичен индекс. Храни с висок гликемичен индекс са свързани с преяждане и повишен риск от няколко заболявания. Гликемичният индекс на дадена храна се отнася до това колко рязко дадена порция или количество на определена храна повишава кръвната ви захар.
За съжаление захарите и рафинираните зърна представляват голяма част от съвременната западна диета. Празните калории водят до бърз скок в нивата на глюкозата и инсулина. Този скок на енергия е краткотраен за разлика от ефекта при консумация на сложни въглехидрати.
Основните хранителни източници на рафинирани въглехидрати и захари, които изобилстват на рафтовете в магазините, са:
- Бял хляб
- Бяло брашно
- Сладкарски изделия
- Сода
- Закуски
- Добавени захари
- Преработени храни
За разлика от обикновените въглехидрати, сложните въглехидрати отнемат много повече време за храносмилане и осигуряват стабилен източник на енергия през целия ден. Те имат по-дълги вериги от захарни молекули, които осигуряват по-дълготрайна енергия. Естествено, тялото ви жадува за сложни въглехидрати като идеален източник на енергия.
За да си осигурявате достатъчно от правилните въглехидрати, хапвайте разнообразни плодове, зеленчуци, пълнозърнести макаронени изделия, древни зърна като киноа, кафяв ориз и пълнозърнест хляб.
Добрите източници на въглехидрати
Няма как да посочим само лошите – предлагаме и алтернативата в лицето на няколко фантастични храни. Те осигуряват сложни (комплексни) въглехидрати с много хранителни вещества, които могат да бъдат част от здравословната диета:
- Див и кафяв ориз
- Елда, киноа
- Бобови растения
- Сладък картоф
- Цвекло
- Безглутенови брашна като бадемово, нахутено и други
Как простите въглехидрати влияят негативно на здравето
Пълнозърнестите храни са естествено с високо съдържание на диетични фибри. Зърното се състои от три части – зародиш, трици и ендосперми. Молекулно те съдържат голямо количество хранителни вещества като витамини от група В, магнезий и желязо. По време на процеса на рафиниране обаче триците и зародишът се отстраняват от храната заедно с редица хранителни вещества. Това означава, че останалото е храна, която няма почти никакви фибри, хранителни вещества, витамини и минерали. А това значи, че тя практически не може да ви бъде полезна заради бедния си състав.
Процесът на създаване на рафинирани или прости въглехидрати противоречи на природата и може да доведе до няколко проблема. Диетите с високо съдържание на рафинирани въглехидрати често се оказват с ниско съдържание на фибри. Последните са свързани с увеличаване на множество здравословни състояния като диабет тип 2, затлъстяване, сърдечни заболявания, рак на дебелото черво и други храносмилателни проблеми.
И това не е всичко – рафинираните въглехидрати са с ниско съдържание на фибри и се усвояват бързо. Яденето на твърде много рафинирани въглехидрати може да допринесе за преяждане и затлъстяване, а това са сред най-разпространените здравословни проблеми в днешно време. Тялото ви може да ви подмами да ядете повече храна, за да компенсирате липсата на хранителна стойност.
Дългосрочните проучвания показват, че консумацията на рафинирани въглехидрати е свързана с увеличаване на мазнините в корема в рамките на пет години. Също така доказателствата сочат, че консумацията на твърде много рафинирани въглехидрати може да доведе до засилено възпаление. Хроничното възпаление в организма е свързано със заболявания като сърдечни заболявания, инсулт, автоимунни разстройства и ревматоиден артрит.
Като избягвате рафинираните зърна и добавените захари, можете да помогнете на тялото си да се освободи от здравословни проблеми, които е натрупало. Избирайки пълноценни пълнозърнести или други храни със сложни въглехидрати, ще си осигурите горивото, което тялото ви да оползотвори за оптимална енергия, здраве и спортна активност.
Използвани ресурси
Jensen KJ, Brask J. Carbohydrates in peptide and protein design. Biopolymers. 2005;80(6):747-761. doi:10.1002/bip.20300
Complex carbohydrates: the science and the label. Nutr Rev. 1995;53(7):186-193. doi:10.1111/j.1753-4887.1995.tb01549.x
Ramesh HP, Tharanathan RN. Carbohydrates–the renewable raw materials of high biotechnological value. Crit Rev Biotechnol. 2003;23(2):149-173. doi:10.1080/713609312





1 коментар